Искам да съм пак ей толкова мъничка...даже още по-малка..да не мисля, да не ме забъркват в интриги, да съм винаги усмихната или ако плача да е защото не са ми купили шоколадово яйце..Искам и мама да е толкова щастлива, да виждам ето този й блясък в очите, да ме е гушнала пак така а не да се караме и аз да се махам от нея, когато иска да ме гушне...дори незнам защо го правя...
Искам,искам,искам,искам,искам,искам...


Едва ли има човек, който да не иска да се върне в онези безгрижни, весели, наивни детски години, когато всичко е просто игра. Бяхме деца.. животът беше играаа:), но уви сега не е така:| порастнахме.. също и ти.. и вече думите и делата ни трябва да станат по-зрели и отговорни и няма да бъдат по детски с лекота отхвърляни. Важно е човек да съхрани детето в себе си, за да може поне за миг да се откъсва от сериозното и претуварено ежедневие на "големите".. а още по-хубаво е ако се научиш със зрели действия отново да изпитваш онази топлота, безгрижност и веселие, които си изпитвала, когато си била момиченцето от снимката!
btw снимката е много сладка:)