Часовникът иззвъня.Тя отвори очи и погледна към телефона си-6 sms-a?!И то в 6 сутринта...Странно...Прочете ги един по един и в първия момент не разбираше за какво точно става дума.Спеше й се...В съзнанието й се запечатваше само еднаквото пожелание-"много любов"...И сега се сети...Днес било "Св.Валентин" или "Денят на Влюбените".
Изведнъж започна да се смее, но въпреки това по очите и се стичаха сълзи.Не разбираше защо плаче,знаеше само защо се смее...Не е ли смешно как хората се мъчат да покажат любовта си в един единствен ден...не е ли смешно тя да се изразява чрез едно плюшено сърчице или мече...не е ли смешно...И всичко това само защото някой е решил, че 14.02. е ден на любовта?!Тя си мислеше..."Чувствата са нещо, което трябва да докажем...да затвърдим с времето...нима това става на този ден???"
Тя спря да се смее...май разбра защо са сълзите й.Нямаше кой да й покаже любовта си...било то и заради глупавия празник...било то и по този глупав начин...било то просто защото е 14...Тя също нямаше за кого да се сети на този ден.Винаги е било така...О!Сети се,че закъснява...трябваше да тръгва...Все пак това си беше ден като всички други...Все пак...
Вече е на вратата...вади ключовете си и точно тогава се сети...Как можа да забрави??Та този ден е толкова специален...Това е НЕЙНИЯТ ден!И тя се върна обратно.Нямаше значение,че ще закъснее...ТЯ заслужаваше...заслужаваше да види колко Я обича...поне на този ден!!!
ОБИЧАМ ТЕ, Ани!
From: Стара Загора, Bulgaria
About me: не обичам да говоря за себе си пък...няма пък...няма...няма:)
