Хаха...Симонка пита кога ще четем нов пост:) доста уместен въпрос с оглед на това колко рядко драскам тук...Всъщност се случват толкова много неща и в същото време все ми се струва че не си струва да пиша за тях. А като се замисля какво става с мен ии да, осъзнавам че съм много различна, че ми пука , да, Жоро, пука ми и то много! И наистина не мога да се разбера и наистина съм объркана и ми е ужасно трудно...Онази вечер ти казах че искам да помисля и осъзнах че във всяко нещо, което ми беше казал има поне 50% истина...другите 50% са си моята си истина, онази, която е различна от твоята и точно заради която се обърквам...Бях казала че тази година единствената ми цел е да съм щастлива, но лошото е че да си щастлив не означава просто да си весел, да се забавляваш и да се смееш много както правя аз...за да съм щастлива имам нужда да знам че има хора, които държат на мен, ама истински,много истински,хора, които не са фалшиви, чиято усмивка не е измислена, чиито думи идват от сърцето! И най-лошото от всичко е че осъзнавам колко съм сама...имам една Ивка. Всички други идват и си отиват и незная кога пак ще се върнат...Плаче ми се, а не мога да плача, не виждам смисъл, а може би няма и причина. Сигурно всичко е защото съм егоистична и искам да ми е хубаво на мен...Да, егоистична съм!Отблъсквам хората, които са мили с мен, сякаш чакам принцът от приказките..(Ха-ха...все едно аз съм принцесата...де да бях : ) Имам нужда от промяна и това е! Не издържам вече тук, не издръжам в този град, сред тези измислени хора...всичко хубаво е само имагинерно, всичко е толкова сиво, толкова студено, толкова грозно...А аз обичам студа, обичам зимата, защо не ми е хубаво ?! По дяволите пак взех да мисля много...просто искам да съм себе си! Просто искам да съм щастлива! Истински! Да бъда истинска!
И все пак усмивката е важна, нали :) Затова и няма да спра да се усмихвам, истински...
From: Стара Загора, Bulgaria
About me: не обичам да говоря за себе си пък...няма пък...няма...няма:)
Friday, September 22, 2006
И все пак усмивката е важна!
posted by DeeDee at Friday, September 22, 2006
| Permalink |
| Permalink |
3 Comments:
-
Мило момиче,
не откривам проблем в теб, наистина...
Ти си добро момиче, усмихната, общителна... приятелски настроена.
Не те познавам много и да, съжалявам че е така, но мисля, проблема не е в теб.В същност може би е до онази степен, в която просто те е СТРАХ да се довериш достатъчно на някой, психолозите му викат - трудно приобщаване.Не че няма хора, които искат да са ти приятели!Но един приятел не идва ей-така.Знаеш, той е най-скъпото нещо на света :)
За да станем наистина приятелки с Деница ни трябваше около година, докато стане.И то не година от да се познаваме, а година от да започнем да излизаме всеки ден. :)А иначе и аз преди като теб много желаех приятел :)
А ако си мислиш, че проблема е в двуличните и т.н. хора в стз - пробвай някакви групови интереси, където може да се запознаеш с още хора - пр. фотография (знам че харесваш), червен кръст, ученически съвет, шу-голф ;), СВЕТАЯ бира в Аязмо, та дори ако щеш - Правене на Оригами!
Успех!
пиши в следващия пост резултатите ;)
This comment has been removed by a blog administrator.