It's so nice! :) Всичко взе да се нареждааа...и имам толкова хубави новини напоследък!Майната му на това че имам да уча тонове неща и не мога да се наспя заради това..не е важно!Ще спя когато остане време ;) И да ви се похваля на всичкиии ( на които все още не съм ) ще получа най-страхотния подарък за рождения си ден!!! Почти със сигурност ще ида на концерта на Брайън Адамс в София на 29 ноември..чудно нали-точно ден преди рождения ми ден :) и ще си посрещна рд-то в някой клуб в София след концерта и ще бъда с мили хора , които обичам (Ани,мама,тати,Деси,Калоян....) и, и, и ... И на всичкото отгоре изобщо не ми тежи да си върша всичко за училище и съм мотивирана да зная много и още толкова хубави неща! И искам да благодаря на всички, които бяха толкова мили и се опитаха да ми помогнат след предишния ми пост, на всички, които ми казаха да гледам напред , на всички, с които поговорих, на всички, с които просто стояхме и си държахме ръката и гледахме звездите...Благодаря ви! Явно съм имала нужда да чуя че не съм сама...:) Гушкам ви всички и ви подарявам много от моите усмивки ( ако не ги искате- ги подарете на някой, който ги иска :) )
Ааа и да си кажа още нещо :) бягам 50 метра за 8,4 секундиии :Р хаха знам че ще кажете че не е особено постижение ама аз и на това се радвам пък ;)
From: Стара Загора, Bulgaria
About me: не обичам да говоря за себе си пък...няма пък...няма...няма:)
Friday, September 22, 2006
И все пак усмивката е важна!
Хаха...Симонка пита кога ще четем нов пост:) доста уместен въпрос с оглед на това колко рядко драскам тук...Всъщност се случват толкова много неща и в същото време все ми се струва че не си струва да пиша за тях. А като се замисля какво става с мен ии да, осъзнавам че съм много различна, че ми пука , да, Жоро, пука ми и то много! И наистина не мога да се разбера и наистина съм объркана и ми е ужасно трудно...Онази вечер ти казах че искам да помисля и осъзнах че във всяко нещо, което ми беше казал има поне 50% истина...другите 50% са си моята си истина, онази, която е различна от твоята и точно заради която се обърквам...Бях казала че тази година единствената ми цел е да съм щастлива, но лошото е че да си щастлив не означава просто да си весел, да се забавляваш и да се смееш много както правя аз...за да съм щастлива имам нужда да знам че има хора, които държат на мен, ама истински,много истински,хора, които не са фалшиви, чиято усмивка не е измислена, чиито думи идват от сърцето! И най-лошото от всичко е че осъзнавам колко съм сама...имам една Ивка. Всички други идват и си отиват и незная кога пак ще се върнат...Плаче ми се, а не мога да плача, не виждам смисъл, а може би няма и причина. Сигурно всичко е защото съм егоистична и искам да ми е хубаво на мен...Да, егоистична съм!Отблъсквам хората, които са мили с мен, сякаш чакам принцът от приказките..(Ха-ха...все едно аз съм принцесата...де да бях : ) Имам нужда от промяна и това е! Не издържам вече тук, не издръжам в този град, сред тези измислени хора...всичко хубаво е само имагинерно, всичко е толкова сиво, толкова студено, толкова грозно...А аз обичам студа, обичам зимата, защо не ми е хубаво ?! По дяволите пак взех да мисля много...просто искам да съм себе си! Просто искам да съм щастлива! Истински! Да бъда истинска!
И все пак усмивката е важна, нали :) Затова и няма да спра да се усмихвам, истински...
И все пак усмивката е важна, нали :) Затова и няма да спра да се усмихвам, истински...