Светлина,топлина,жар,страст,красота...И всичко това само в един единствен пламък!Стоя и се взирам и всичко се размива пред мен,пламъкът се превръща в образ,образът- в друг образ...и така до безкрай.Отнасям се много далеч от тук...вече не съм на стола пред камината,не чувам телевизора и глупавото предаване...Искам,искам силно и виждам теб в съзнанието си...красивите ти очи,усмивката ти,чувам думите ти...премерени,но топли.В погледа ти виждам същите онези пламъчета,които си играят пред мен.Усмихвам се :) Устните ти...толкова близо до моите,искам да ги докосна,да усетя топлината им, да усетя...теб!Толкова си близо...усещам дъха ти,чувам пулса ти,докосвам ръцете ти...И..."Диляна,Диляна...на теб говоря...отговори ми!Диляна бе!" . Отново си далече...отново съм на стола пред камината,предаването е свършило вече,а камината е загаснала,пламъците са изчезнали...точно както ти.