Sweet...
Колко е мъничко само...И ние сме мънички...толкова, че понякога дори сами себе си не можем да открием...
Но открих, че ставаме по-значими, по-големи, когато знаем кои сме, когато се научим да ценим личността си, когато си иберем посоката в живота и разберем какво наистина искаме от него!
"Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря. Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва. Не съжалявай за това, което помниш.Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Помни: Ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш. Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш."
Доста ми въздействаха тези думички...и намерих смисъл във всяка една от тях...Наистина не трябва да искаме повече отколкото е възможно...Нима нещо на този свят е идеално?Стига ми да знам коя съм и откъде идвам, стига ми да мога да кажа че съм щастлива, че съм на този свят...стига ми...че чувствам, че искам...Нещата са толкова прости!Защо ги усложняваме?!
Руши Виденлиев-Things are simple.mp3 а тази песничка е напълно подходяща за случая ;))
усложняваме ги именно, защото живеем и не съм сигласна, че не трябва да искаме повече, напротив - това е в основата на съществуването ни ...задоволим ли се с онова което имаме или сме ние абтоматично загиваме- всичко покрай нас се движи с много бързи темпове, без да чака никого.. няма ли развитие, няма и живот :)